Братски живот

ИНДИВИДИ, ГРУПИ, ЧЕТИРИТЕ СЪВЕТА И ЕДИН МОДЕЛ ОТ КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ

Статията е написана от Христо Димитров

ИНДИВИДИ, ГРУПИ, ЧЕТИРИТЕ СЪВЕТА И ЕДИН МОДЕЛ ОТ КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ

Здравейте, ще споделя някои свои размишеления относно груповата работа, синархията, четирите съвета и пр., както и едно интересно и забавно сравнение, една своеобразна аналогия, която се появи в ума ми със специфичен мой опит в сферата на компютърните игри, които играех преди години, съотнесен с идеята за груповата работа и мястото на отделния човек в нея.

Тезата, която излагам в следващите редове е, че за да бъде успешна многопластовата групова работа са нужни индивиди, които трябва да са не еднакви и обезличени, смесени механически, а да представляват правилно съчетание на различия, образуващи по този начин хармония. Това всъщност е една мисъл почти точно цитирана от Учителя Беинса Дуно.Така получената група представлява не сума от отделните индивиди, а качествено ново, произтичащо от взаимодопълването. Накрая представям мнението си и по въпроса за четирите съвета като естествен начин на самоорганизация на човешките индивидуалности.

Рабира се, всичко това е за търпеливите, които биха имали интерес да прочетат моите размишления, с които се надявам да бъда, все-пак, донякъде полезен, и ако не друго, то поне да свържа езотеричните факти и принципи с нещо свежо от моя опит и разсъждения. Ние можем да се ползваме от всичко и всеки фрагмент от физическия свят би могъл да ни донесе откровение , защото по принципа на холограмата Цялото се съдържа в своите части и също така – „каквото е горе, това е и долу“.

Но да започнем с интересната игрова аналогия, за която споменах. Конкретно ще говоря за онлайн ролевите игри, където играят много хора, заедно, свързани в интернет. Та, в тези онлайн ролеви игри всеки може да си избере определен персонаж, който да развие. Те са, например, Войн, Магьосник, Лечител, както и някои други, но за целта ще се спрем само на тези. Интересното е, че всъщност, може би, тези персонажи се опират на определени архетипи, с каквито борави астрологията, арканологията, психологията и т.н. т.е. те са символи на качества или на типове хора. Тъкмо това съответствие прави нещата по-разбираеми и ще ми помогне да изясня тезата си, като дам едно, надявам се, плодотворно сравнение, един символ насочващ към фундаменталните принципи и помагащ за тяхното онагледяване и разбиране.

И така, главната цел в тези игри е да се победи даден Злодей, като за целта трябва да се събере цял отбор от играчи, защото силата му значително надвишава тази на единствен играч. Ключовият момент тук е, че за да бъде целта постигната е нужно да участват и от трите типа персонажи. Ако участват само Войни, или само Лечители, или само Магьосници, Злодеят не може да бъде победен. Защо? Защото всеки персонаж притежава определено свое качество или сила, която го характеризира, но му липсват останалите две, притежавани от другите два персонажа и които трябва да се впрегнат в кооперация, за да се победи.

Войнът се характеризира с физическа сила и непробиваемост, но му липсва способност да се лекува или да възстановява своя живот – тази на Лечителя. Той пък от своя страна притежава много малка издръжливост. Магьосникът има по-голямата и диференцирана магическа сила, но също не е издръжлив и при директни удари лесно бива унищожен.

Затова, ако се отправят на бой със Злодея само три Война – те са силни и издръжливи, но „живота“ им (жизнените точки) в един момент се изчерпва, а и са ограничени от едностранчивата само физическа сила. Три Лечителя притежават много малка издръжливост на удари и нямат многоаспектната магическа сила, затова също биха загубили бързо, без при това да нанесат големи поражения. Три Магьосника притежават голяма сила, но при слабата си „броня“ и нямайки способността да се лекуват, те много малко биха се задържали в битка, въпреки големия потенциал за нанасяне на щети, който в този случай не ще могат да оползотворят.

И така, правилната „група“ за побеждаване на Злодея е – Войн, Лечител, Магьосник. Войнът със своята издръжливост застава отпред и поема директните удари на Злодея, като съответно изчерпащият му се „живот“ постоянно е попълван от Лечителя, а Магьосника използва своята магическа сила, която е по-голяма и многоаспектна от само физическата такава, за да нанася значителни поражения. Тези персонажи, типажи или архетипи не са абсолютни, а са използвани само с цел онагледяване на тезата.

Така при събирането на трите Сили се получава нова Сила, която е по-голяма и различна от сумарния сбор на трите. 1+1+1 не е равно на 3, а на повече. Защо? Защото, както казах в самото начало, силите, работещи в кооперация взаимно се допълват и създават качествено ново цяло. То притежава по-големи възможности от просто механичния сбор на единици, които бихме определили с понятието „тълпа“, „стадо“. Тълпата се свързва с колективното подсъзнание, един по-ранен етап в човешката еволюция, който се характеризира с просто реагиране на стимули и „люшкане“ по емоционалните вълни. Групата, обратно, се състои от самосъзнателни индивиди, обединили своите различия в хармонично цяло.

За изпълнението на дадена обща, групова работа, ние се нуждаем един от друг, от разумно съчетаване в нашите различия, но не уеднаквяване. Защото подобно на персонажите в компютърната игра, всеки представя един различен архетип, различно качество, сила. И макар, може би, да ги притежаваме всичките в потенция, за дадения живот едно е по-силно застъпено, което се изявява като склонност, предразположеност, главна сила и т.н.

Тази идея намираме изявена и в астрологията – четирите елемента (енергии, принципи), проявяващи се в трите полета се диференцират в 12 зодиакални знака. В своя извечен път душата минава през дванайсетте знака, за да отработи даден проблем и енергия, за да динамизира в себе си известно качество, което от потенция ще се превърне в активна сила. За това динамизиране помагат планетите, през които постъпват различните сили и се свързват с техните съответствия в самите нас. Всеки знак и планета, чрез енергията, която представят, носят своите физически и психологически изражения в човека, който може да се определи като Сатурнов, Марсов, Венерин тип и пр. От тук произтича и вродената предразположеност на хората към определени дейности. Марсовите типове са активни и биха били добри спортисти, военни, а Венерините имат склонност към изкуствата.

Същата идея за различните сили виждаме и при разделението на четири темперамента. И макар, че трябва да се стремим към тяхното балансиране и изравняване, все така, това е дълъг и труден процес, който може да продължи най-малко до края на конкретния ни живот, но не би могъл да бъде пълен, защото се раждаме с установено физическо тяло, което не е така податливо на трансформация, както фините тела.

И нещо от Учителя, Беинса Дуно за това, че единението не означава да се обезличим, а да бъдем различни, но хармонично съчетани – тогава образуваме акорд, образуваме хармония и всеки си има своето специфично място, което ни дава обща сила:

„Но ще кажете: „Да се съединим, то значи да се обезличим.“ Съединение, това не е обезличаване, това е хармониране в живота. Да се съединиш, това значи да станеш по-мощен и българите право казват: „Съединението прави силата.“
„Певецът сам по себе си един хор може ли да представи? Той може поотделно да пее сопран, алт, тенор и бас, но едновременно четирите гласа може ли да ги пее? Значи, за да се образува един хор най-малко са потребни четири души, да има един акорд от четири тона.“

Отделно, Тибетският Учител Джуал Кхул говори, че Божеството се изразява в три Лъча, (или качества, аспекта) които се диференцират в седем – три лъча на аспекта и четири на атрибута. Както при светлинния спектър – от съчетанието на червено, зелено и синьо се получават останалите цветове. Съответно, микрокосмично, човек има Монаден лъч, който се диференцира в лъчи на Егото и на Личността, всеки с определен цвят и вибрация. Т.е. всички ние като човешки същества сме смесица от различни Лъчи и подлъчи, изявяваме различни аспекти, качества, страни на Божеството.

И пак от Учителя Беинса Дуно:
„Всеки народ си има своята функция и трябва да бъде свободен, за да я изпълни. Всеки народ е като един орган в човешкия организъм. Или другояче казано, всеки народ е възприемател на специфични енергии в Космоса, които после се разпределят на цялото човечество, затова и е необходим за живота на това човечество.“ – От тук можем да направим микрокосмично съответствие със всеки отделен човек и неговото уникално място в общия организъм на едно общество.

С този цитат плавно преминаваме към темата за т. нар. четири съвета. Те са Физически, Духовен, Просветен и Примирителен. Сега, някои казват: „Аз искам да съм и в четирите.“ Да, ние можем да участваме и в четирите, но дали не би трябвало водеща роля в дадения съвет да имат тези със съответните за него подходящи наклонности или качества? И всъщност, на практика в живота винаги така се получава, когато нещата вървят естествено, а неразбориите настават само, когато е наложен формален ред.

Та, ако ти си философски настроен, ментално поляризиран и намираш естественото си място в Просветния съвет, там би имал водеща фукнция. При физическа работа обаче, този (или тези) с конкретно ориентиран ум (към форми и детайли) и по-добра физическа сръчност ще поеме водещата роля, защото той много по-добре ще се ориентира пространствено и също по-умело ще приложи чисто практически. Ти съответно ще имаш спомагателна роля.

При духовна работа пък тези, работещи със сърцето, чиито път на най-малко съпротивление е „пътят на мистика“, ако можем така да кажем, и които издигайки се през астралното до интуитивното поле, работят с висшите добродетели и чрез горещ емоционален устрем свалят откровения направо от будхичния план – те, естествено, ще съставляват основното ядро на Духовния съвет.

За Примирителния съвет Учителя казва, че има функция да „разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете“. Ние знаем, че има хора, дипломати по природа, които са особено чувствителни към случващи се спорове и разногласия в дадена група и с техния вроден стремеж към всеобщо разбирателство действат като своеобразни медиатори между „враждуващите“ страни, за да бъде възстановена хармонията. Такива хора би следвало да съставляват Примирителния съвет.

И накрая, една мисъл от Учителя Беинса Дуно за синархията: „Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в Природата: това Божествено управление, което наричат синархия. При туй не трябва например да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трябва да функционират едновременно, така е и в Природата.“

Така също и четирите съвета са еднакво важни и трябва да функционират едновременно. Защото, ако уподобим Просветния съвет на ума, Духовния на сърцето, а Физическия на волята, лесно ще стигнем да логическото заключение, че за нормалната работа на организма е нужно едновременното действие и на трите системи и то в хармония една с друга.

И така Главата на Пентаграма се върти и минава през всеки или всички, ако можем да приемем тази аналогия, като по този начин всеки намира своите сили утилизирани и оползотворени по най-добрия начин и на най-доброто място – привнасяйки максимална полза.

Човек представлява една Божествена нота от Музиката на Сферите, един малък фрагмент от Великата Дума, произнесена от Логоса в зората на Проявлението, за която казват, че все още звучи в Небесните сфери и поддържа Световете. Затова всеки един има своето определено място на петолинието, своето място в Творението. Правилно подредени и нагласени под общата тоналност на Любовта, ние ще образуваме Божествен акорд и тогава, може би, Божествената Хармония ще зазвучи чрез нас.

Христо Димитров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *