Без категория

Четирите съвета – част 1

Текста е подготвен и написн от ХХХ

 

Самоуправление на групи.

Правила за правене на предложения,

възражения, вземане на решения

и приложение.

  1. Принципи на самоуправление.
  2. Протичането на събранието и взетите решения не трябва да противоречат на учението на Бялото Братство.
  3. Ненасилие. Болшинството да не доминира над малцинството.
  4. Равнопоставеност.

На първо място това ще рече, че всеки участник има правото и задължението да изразява своето мнение в обсъждането на предложенията и възраженията. Равнопоставеностт в изразяването на собственото мнение се предоставя на всички, чрез кръгово даване на думата, при което на всеки се осигурява еднакво време за говорене. Фасилитаторът следи за изпълнение на този принцип.

  1. Уважение между участниците в събранието. Който нарочно превишава времето си, се самоизключва от групата и трябва да я напусне.

Ако някой неоснователно не иска да спазва правилата, или нарочно саботира работата на групата, той трябва да се аргументира за своето възражение и поведение. Да представи своите предложения и те да бъдат обсъдени докато се стигне до компромисно решение със съгласието на всички. Крайната мярка при тази ситуация е прекратяване на събранието  и насрочване на нова дата, за която нарушителят не се уведомява за да не присъства.

  1. Дух на сътрудничество, а не противопоставяне на лична основа.
  2. Добра обхода. Запазване на добрия тон. Отстраняване на личния елемент в работата на групата. Изключени са всякакви груби нападки между участниците в срещата. Изключени са негативни намеци. Висша форма на добрата обхода е да не се оличностяват дискусиите, сиреч да не се разглежда нечие недобро поведение или отношение, а да се посочва само проблема, но не и кой го създава. Ако никой не възразява, че проблемът е съществен и възпрепятства отношенията или нормалния живот и работата на групата, се пристъпва към предложения за решаването му.
  3. Фасилитатор

Той „обезпечава успешна групова комуникация. Съблюдава правилата на срещата, нейните процедури и регламент, като позволява на участниците, да се концетрират на целите и съдържанието на срещата. Улеснява работата на групата, организира я, ръководи я, с цел – по-голяма ефективност“(от интернет).

„Фасилитирам ( от лат. facilitate [fa’siliteit] – улеснявам, облекчавам, благоприятствувам/спомагам за, съдействувам на, подпомагам“ (от интернет).

Качествата на фасилитаторът произтичат от неговата дейност или роля.

Фасилитаторът не е учител, който казва, той просто дава насоки и подпомага участниците в процеса на комуникация за по-ефективно достигане на целите на събранието. За целта той може да използва различни методи, техники и упражнения, но основното остава неговия подход към членовете на групата.

Ето няколко насоки, които да ви помогнат да разберете по-добре процеса “фасилитиране”:

  • Фасилитирането е процес, а не задача. Не е задължително този процес да доведе до конкретно решение или краен продукт. Крайният резултат е това, което групата се е съгласила, че иска да постигне.
  • Подпомагане на групата в предвижването и напред, чрез насърчаване на сътрудничеството.
  • Изследване на това, което стои зад дадена позиция, гледна точка или отношенията между хората.
  • Насърчаване на свободното, отворено споделяне и участие.
  • Разглеждане на емоциите, които възникват.
  • Насърчаване към поемане на отговорности и изразяване на мнение, а не само отстъпване и съгласяване.
  • Създаване на доверие в групата. На фасилитатора се гласува доверие поради условията, които е създал и неговото отношение, а не защото е водещ авторитет.
  • Създаване на среда и условия, в които всеки да се чувства включен и приет.
  • Фокус върху практичността, отколкото върху теория.
  • За фасилитатора е важно да няма емоционална обвързаност към групата или резултата.
  • Фасилитаторът не създава зависимост и обвързаност към себе си – трябва да насърчава отделните хора, да поемат отговорност за собственото си мнение.
  • Фасилитаторът да си свърши толкова добре работата, че уменията му за фасилитиране да останат незабелязани.

Използването на този стил или начин на комуникиране се препоръчва при следните условия:

  • Членовете на групата имат колективно съзнание. Те поставят колективните интереси над  личностните. Отговорни са към спазването на приетите от групата правила и решения.
  • Целите за ясни или лесно могат да бъдат изяснени и уточнени
  • Не сте ограничени във времето или може да използвате допълнително време до постигане на целите.
  • Атмосферата предразполага за откритост и доверие.
  • Политиката относно информацията е насочена към споделяне, прозрачност и достъпност.
  • И вие сте уверен в своите умения като фасилитатор.

Няколко основни насоки.

Без значение от процеса, който се фасилитира, има няколко основни насоки към фасилитаторите, които се препоръчва да се спазват, за да бъде процеса ефективен.

  1. Той води срещата колкото може по-незабелязано и следи за спазване на приетите от всички правила. Затова трябва да е много добре запознат с тях. Съблюдава да не се излиза от контекста и обсъжданата тема, освен ако участниците решат да приемат и отклонението за обсъждане. Например: “В момента обсъждате нещо, което не сме очертали в плана на дискусията. Какво искате да направим?”
    Или за целта може да отбележи всички отклонения от темата на отделен лист, за да се обсъдят отново по-късно.

Има право да се намесва в най-подходящия момент за да възстановява спазването на реда. Неговата намеса може да бъде и превантивна.

2.Запазване на неутралност, безпристрасност и обективност към обсъжданите въпроси.

  1. Фокусиране върху процеса и да се пази от изкушението да предлагате мнение относно темата на дискусията. Фасилитаторът няма право да изразява своето мнение, но може да дава предложения и да задава въпроси, които да насочат участниците сами да го открият и поставят на обсъждане.
  2. Активно слушане. Внимателно използване езика на тялото. Използване на очен контакт, когато иска да покаже на някой, че може да се изкаже следващ или да подтиква по-тихите към участие.
  3. Задаването на въпроси е най-важното умение, с което разполага фасилитаторът. Чрез въпроси може да се тестват предположения, да се подканва към участие, да се събира информация, да се сондира за скрити теми. Задаването на ефективни въпроси ще позволи да се премине границата на симптомите и да се стигне до корена на проблема.
  4. Перифразираране на изказването, с цел изяснаване. Това означава да повтаряне на казаното от някой, за да чуят разсеяните. Или да се даде възможност на останалите да чуят и разберат още веднъж някоя гледна точка. Или за поясняване на някоя ключова идея. Например: “… Това ли имахте в предвид?”, “… Това обобщение точно ли е?”
  5. Синтезиране на идеи, а не само да записване приноса и изказванията на групата. Насърчаване хората да доразвиват и надграждат идеи, за да е сигурен, че записаното на флипчарта представлява мисленето на цялата група. Това води до консенсус и по-голяма отдаденост. Например: “Какво може да се добави към идеята/предложението на… ?”
  6. Даване и получаване на обратна връзка. От време на време вдигане на “огледало”, за да може групата да се погледне от страни и да направи определени промени. Например: “Само двама души са въвлечени в тази дискусия, докато останалите разглеждат нещо в листите си. Това какво ни подсказва, че трябва да направим?”. Интересувайте се и за процеса на фасилитиране: “Имаме ли някакъв прогрес?”, “Как ви е темпото?”, “Какво мога да направя, за да бъдем по-ефективни?”

9.Тестване на предположенията. Когато някой споделя някакво предположение, то трябва да се разнищи, докато не стане по-ясно и разбираемо за всички от групата. Тази намеса може да е необходима, когато се споделят нови идеи и предложения. Примерно: “Петър, какво искаше да кажеш с коментара си относно идеята на Иван, че фокусът е твърде тесен?”

  1. Точно записване на възникналите идеи и окончателни решения. Обобщаване на флипчарт, за да могат всички да ги виждат. Записките трябват да бъдат ясни и стегнати. Те трябва да отразяват казаното от групата, а не да бъдат интерпретация на фасилитатора.
  2. Обобщаванията да са ясни и точни. Фасилитаторът трябва да слуша внимателно всичко, което се казва и да предлага ясни и стегнати обобщения, на време. Да прави резюме или обобщение, когато иска да съживи дискусията, която е преминала в застой или да прекрати дискусията, когато нещата изглеждат готови.

От фасилитаторът се изисква постоянна будност.

На флипчарта се записват:

– новаторските и непопулярни идеи.

– новаторските и най-важни правила, които има вероятност да се забравят по време на обсъжданията.

– други.

Накрая искам да кажа, че наличието на фасилитатор, водещ събранието

е въпрос на изборно решение на групата (съвета). Също е възможен вариант,  в който отначало да има фасилитатор, а след натрупване на работен опит на групата да няма. Все пак, според мен, е добре да има някаква форма за контрол върху спазване на технологията на процеса.

III. Правила

  1. Принципте на ненасилие и равнопоставеност не позволяват вземане на решения с болшинство. Те се вземат, след намиране на консенсусно решение между всички, на базата на обсъждане и на компромисни варианти. Ако това е невъзможно, решението може да се вземе с липса на гласували „против“. В случая под консенсус трябва да се разбира общо съгласие, което се характеризира с липсата на настоятелно поддържани основателни възражения по съществени въпроси от всички заинтересовани и което е постигнато чрез процедура, стремяща се да отчете становищата на всички страни и да сближи несъвпадащите гледни точки.
  2. Всеки е отговорен за изпълнение на взетите решения, т.е. трябва да ги спазва и да сигнализира при забелязване на нарушение.
  3. Решенията могат да се вземат с уговорката за пробен период и евентуално следващо коригиране.
  4. Дори и окончателните решения подлежат на ново разглеждане при необходимост.
  5. Възраженията трябва да са добре обосновани. Аргументи от рода „Защото така искам“, „Защото така ми харесва“ автоматически изключват възражението от разглеждане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *