Общобратско събрание за четиричленната обществена организация на Бялото Братство по методите на Учителя – обзор и изводи
Братя и сестри, обични приятели,
На 17 и 18 февруари 2018 г. в Братския център в Стара Загора се състоя първото национално тематично събрание, посветено на четиричленната социална организация на Общество Бяло Братство – България по модела на Учителя за Четирите съвета от 1921 г.
Форумът беше иницииран и организиран от екип на братските общности в Бургас, Варна и Стара Загора.
Присъстваха над 130 братя и сестри от всички краища на България: представители на Варна, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково, Пловдив, София, Враца, Свищов, Плевен, Русе, Омуртаг, Пазарджик и др., дори и от Мадрид! Участие взеха и 12 ръководители на териториални братски общности и един член на Управителния съвет.
Тематичните насоки на дневния ред и обсъжданията бяха формулирани в предварителната програма и във встъпителните думи на модератора брат Георги Христов:
1. Методи за самоорганизиране на отделните съобщества (съвета);
2. Специфични функции на четирите съобщества (съвета).
В началото всички произнесохме Молитвата на Синархичната верига, след което брат Димитър Калев представи теоретичните и практическите тезиси на четиричленната обществена организация на Бялото Братство в България, формулирани като 33 въпроса и 33 отговора (виж прикачения PDF-файл). Неговата презентация вдъхнови няколко братя и сестри също да изложат своите виждания относно работата в четири съвета.
Последва представяне на т.нар. Варненски модел за четиричленно териториално структуриране на братската общност във Варна. Последователно се изказаха координаторите на четирите съобщества (съвета) – сестра Стела Рускова (просветно), брат Христо Маджаров (духовно), брат Христо Коларов (физическо/стопанско) и брат Христо Вътев (примирително). Акценти на изложенията им бяха спонтанният и органичен характер на сформирането на всяко съобщество чрез самоопределение, специфичните функции на отделните четири сфери на дейности и независимият самоуправленчески статут на всяка една от тях. Естествено беше очертан моделът на обществен организъм, предвечно свързан с космичната йерархичност, с окултната природа на човешката душа и с бъдещото колективно съзнание на предстоящата Шеста културна епоха на славянството. Също така естествено беше различена противоокултната природа на настоящата институционална обществена организация на Бяло Братство – България, структурирана по светския модел на съвременната държавност и нейната политическа бездуховност. Реалното душевно единство на всички български братя и сестри беше утвърдено като бъдеща четирипосочна колаборация между съответсващите си съобщества от отделните териториални общности.
В последвалите изказвания десетки братя и сестри обсъдиха идейните и практическите проблеми на своите общности. Впечатляващо се откроиха разказите за комуналния стопански живот на задругата в с. Ярлово, сеенето на лимец в Хасково и др. Допълнителни реплики на събеседниците затвърдиха убеждението, че стопанската задруга върху братска обработваема земя е задължителната основа на четиричленната синархичност, т.е. че синархията тръгва от физическото и съзидателно съприкосновение със земята, за да възрасне „от долу нагоре” до духовния живот.
Детайлно беше изложена философската система на руския мислител Владимир Шмаков от книгата му „Закон синархии”. Направиха се препратки и към кабалистичната йерархичност. Начините за вземане на решения във всяко отделно съобщество беше друга гореща тема за събеседване. Разединената съдба на повече от 30 „хармонични групи” в София прозвуча от разказите на няколко от изказалите се. Изложиха се различни юридически варианти за оптимален правен живот на синархичните структури по места: промяна на сега действащия Устав на Общество Бяло Братство – България към пълна стопанска, финансова и юридическа автономност на териториалните братски общности или пререгистрация на всяка от тях поотделно като самостоятелна асоциация.
На 18 февруари около 13 ч. събранието увенча единството си с общи молитви и песни. Единодушно се реши да не се вземат и записват конкретни решения, а в единомислие да се формулират следните заключителни съждения:
1. Синархичната четиричленна организация по модела на Учителя от 1921 г. няма алтернатива и на настоящия етап е единственият път за обществена организация на Бялото Братство и за реален негов окултен живот като Школа на Учителя Беинса Дуно.
2. Организирането на четири работещи съобщества (съвета) трябва да започне незабавно във всяка братска общност на териториален принцип и да укрепва чрез взаимопомощ от опита на други братски групи, например по т.нар. Варненски модел.
3. Предстоят тематични събрания на национално или регионално нива, които да обсъдят организационни детайли на възрастващите четиричленни обществени организми и техния бъдещ живот.
